Институт за изкуствознание
Карта на сайта  :  Контакти     
Търсене
Търсене
Начало
За института
Структура
Новини
За пресата
Събития
Профили
Издания
"Проблеми на изкуството"
"Българско музикознание"
Проекти
Библиография
Обучение
Партньори
Връзки
Контакти
Конкурси
Отчети
За пресата
Вторник, 09 Февруари, 2010
Институтът за изкуствознание осъзнава необходимостта от реформа в БАН.

Институтът за изкуствознание поддържа идеята тя да се проведе.

Институтът за изкуствознание подкрепя дефинирането на новите изследователски направления в БАН.

Институтът за изкуствознание смята, че БАН има огромен потенциал за създаване на самостоятелен университет и е готов да се включи активно в прецизирането на тази идея и по-нататък в реализацията й.

Институтът за изкуствознание счита, че реформата в БАН не може да се изчерпи само с пенсионирането на колеги, навършили съответната възраст, нито само с определено окрупняване на институтите, нито с предстоящата атестация на учените и служителите.
Първата стъпка в голямата си част вече е осъществена и е обоснована от законите в България.
Следващите стъпки не са дефинирани по подобен начин в законодателството и затова трябва много добре да бъдат преценени, аргументирани и проведени принципно.

Институтът за изкуствознание приема оценките на международния одит и подкрепя препоръките за обединяване и преструктуриране на някои първични научни звена (ПНЗ) в БАН.

Институтът за изкуствознание приема за правилно решението на Общото събрание на БАН съществуващите и преструктурираните институти в Академията да имат към 31.01.2010 г. най-малко 15 хабилитирани лица на основна работа, които да не са в пенсионна възраст през следващите 4 години и се надява ОС да спази този принцип последователно и до край.

Институтът за изкуствознание от друга страна счита, че съкращаването на броя на научните звена в БАН и обединяването им не може да бъде самоцел, особено когато това се прави по неподходящ и безпринципен начин. Чрез един подобен акт на преструктуриране трябва да бъдат запазени или създадени институти, които имат достатъчна критична маса от учени за убедително и задълбочено разработване на съответната проблематика (примерно – долен праг от учени към 31.01.2010 г. от 30-35 души на основна работа в ПНЗ). Естествено, че и тематиката трябва да бъде определена като се имат предвид магистралните проблеми и перспективи, а не частни въпроси.
Противоположната тенденция – на създаване на твърде големи хуманитарни институти – също ни се струва необоснована и неработеща. Тя е заредена с вътрешни противоречия и опасности от раздуване на ръководствата, тромаво управление и т.н. В тези случаи критичната маса може да стане центробежна или направо взривоопасна. Затова предлагаме да има и горен праг за новосформираните или разширени хуманитарни институти – учените към 31.01.2010 г. на основна работа да не бъдат повече от 90-100 души. Това естествено не се отнася за заварените случаи като Националния археологически институт с музей.

Институтът за изкуствознание е на мнение, че извън тези рамки (не по-малко от 15 хабилитирани лица, които няма да се пенсионират в следващите 4 години, не по-малко от 30-35 и не повече от 90-100 учени на основна работа) трябва да се предоставят достатъчно гъвкави възможности на институтите да привличат учени и служители – почасово, с временни договори и т.н. За по-голям стабилитет на институтите може да се определят долни прагове – например не по-малко от 75% от щатните бройки за учени да са заети от хора на основна работа и не по-малко от 40% от останалите щатни бройки да са заети от служители на основна работа.

Институтът за изкуствознание смята, че в най-близко време трябва да започне подготовката на общи критерии и процедури за атестацията на учените и служителите в БАН като се прилагат международните критерии и утвърдените практики в Академията. Освен общата рамка, критериите и процедурите трябва да се индивидуализират във всички изследователски направления. Разработването им трябва да стане с активното участие на представители на институтите.

Институтът за изкуствознание смята, че освен досегашните стъпки на реформата (пенсиониране, тематично ориентиране, сливане на институти и атестация) е наложително да се промени и подобри същностната организация на работата. От една страна в институтите на БАН, включително в дейността на Института за изкуствознание, има определени добри практики, а от друга – определени препоръки се съдържат и в международната оценка.
Позволяваме си да предложим нашия опит и сме готови да го споделим с останалите институти.
• През 2007 г. променихме вътрешната си структура като обособихме четири основни сектора и предоставихме значителна свобода за самоорганизиране на учените по тяхно желание в постоянни и проектни (временни) групи.
• От 2006 г. реализираме проекта „Български арт архиви. Ресурси и технологии за изследване (БААРТИ)”, в рамките на който планомерно се дигитализират изключително богатите ни библиотека и архиви, попълват се с ново съдържание и се създават бази с данни. Паралелно се изпълняват още два проекта за дигитализация на тракийски паметници и на музикални ръкописи от Рилския манастир.
• През 2008 г. създадохме консорциум от осем институции като част от проекта БААРТИ-3, в който влизат освен Института за изкуствознание – Институтът за литература, Институтът за фолклор, Българска енциклопедия, Новият български университет, Югозападният университет в Благоевград, Националната академия за театрално и филмово изкуство и Националната художествена академия. През миналата година изградихме интранет мрежа с работни места във всяка институция. През настоящата година около 20 000 студенти и докторанти и над 1000 души учени и преподаватели ще получат достъп до онези части на нашия библиотечен фонд и архиви, които вече са дигитализирани и до изграждащите се бази с данни.
• В края на 2009 г. преструктурирахме научния план на института като отделните индивидуални и колективни проекти бяха включени в следните проблемно-тематични модули: „Българското културно наследство в европейски и световен контекст”, „Версии на модерността”, „Изкуство и власт. Изкуството на социализма”, „Глобализация, изкуство, идентичност: изкуство и посттоталитаризъм” и „Дигитализиране и архивиране на културното наследство”.
• Възрастовата структура на Института за изкуствознание към 31.01.2010 г. включва 15 учени под 40 години и 7 учени над 60 г. А колегите с научни степени и звания от 41 до 59 г. са 40.
• В Института за изкуствознание се обучават 25 докторанта.

Нашите конкретни предложения за развитие и задълбочаване на реформата в БАН са:
 Вместо силовото сливане и обединяване на ПНЗ да се засилят и насърчат чрез промени в Устава на БАН възможностите за междуинститутско сътрудничество, създаване на общи семинари, работни и проектни групи, консорциуми и т.н., включително със структури извън Академията у нас и в чужбина.
 Да се приемат ясни правила за характеристиките на институтите в различните направления – например тези, които са споменати по-горе като изисквания за брой учени и хабилитирани лица.
 Да се разширява и облекчава достъпът на учени, преподаватели, докторанти, студенти и граждани до библиотечните фондове, архивите и базите с данни главно чрез дигитализацията и представяне в мрежи.
 Да се насърчи приложната и експертната дейност на учените в и извън БАН.
 Да се създадат в отделните изследователски направления научни консултански съвети с международно участие.
 Да се създадат съвети на младите учени и докторантите във всяко изследователско направление.
 Да се издигне и активизира работата на съвета на директорите от изследователските направления като им се делегират определени права и задължения от страна на централното ръководство.
 Да се дефинират и институционално да се подкрепят основни проблемно-тематични модули във всяко изследователско направление. Това очевидно ще са приоритети на учените в съответната област, чието определяне е особено важно докато държавата, обществото и бизнесът не дефинират ясно своите приоритети и „поръчки” към науката.
 Да се изгради център с отдели по направления за подпомагане участието в международни конкурси.
 Да се създаде Бюро за превод на научни текстове.
 Да се засили дейността за подпомагане на разпространението на изданията на институтите, включително в чужбина.
 Да се провеждат ежегодно презентации (панаири, изложения или борси по отрасли) на научните продукти и постижения от различните направления, които могат да имат търговска реализация.
 Да се разшири и професионализира дейността за представяне пред обществото и медиите на всички изследователски направления, институти, проекти и постижения.
 Да се подобри рационалното използване на сградния фонд на Академията съобразно действителните потребности на нейните ПНЗ.

Институтът за изкуствознание е готов да подаде ръка на колегите от Центъра по архитектурознание и да ги приеме в своята структура. Същевременно смятаме, че обединяването ни с Института за литература не е добра идея и би довело до създаване на твърде голям и трудно управляем институт с разнопосочни традиции. От друга страна сме готови да приемем всякакви форми на сътрудничество с този и всеки друг институт на БАН, както и с други институции (което вече сме доказали на практика).
<< Назад
Новини
Излезе от печат сборникът „Болгарское искусство ХХ века“, Е. Виноградова, В. Федотова, А. Янакиев
29 Октомври, 2015
Творби на Петър Дундаков - докторант от сектор Музика бяха изпълнени в залата на Централния военен клуб
02 Ноември, 2015
Семинар „Музикално-културни практики”
03 Ноември, 2015
ДВЕ ПУБЛИЧНИ ЗАЩИТИ ЗА ПРИСЪЖДАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА И НАУЧНА СТЕПЕН ДОКТОР
04 Ноември, 2015
Доц. Миглена Ценова-Нушева участва на конференция „Връзки на развитието“ в Казанлък
09 Ноември, 2015
Излезе от печат сборникът „Герои. Култове. Светци“
11 Ноември, 2015
Виж всички новини >>
 
  BG ACADEMIC MUSIC PORTAL : Блог : Поща : Карта на сайта : Условия за ползване : Контакти  
 
  • Replica Uhren
  • cheap replica watches uk
  • cheap replica watches uk
  • replica watches
  • Replica Uhren
  • cheap replica watches
  • Replica Uhren
  • replica uhren